"...Двамата се понесоха през Космоса и пристигнаха на Земята. В тъканта на варненския градски пейзаж беше вплетен един от многото джобове, водещ към друго измерение. Това място не се ръководеше от правилата на физиката и не се ограничаваше от законите на материалния свят, то съществуваше единствено като параван, където душите можеха да се събират и да разкриват тайните си. Между думите „Port“ и “Varna“ във Варна се намираше незабележима врата, която се отваряше само за онези, които наистина знаеха за съществуването й. В тази симулация на реалната действителност единствено пристигналите души бяха истински. При преминаването през нея те можеха да се скрият и да си говорят, без да се страхуват, че ще бъдат подслушани. Самият въздух действаше като бариера, пречупваше звуковите вълни ипредпазваше разговорите от любопитни уши. Това беше място, където можеше да се разкриват истини, без да има последствия. Когато душите бяха готови да си тръгнат, просто излизаха през вратата и се връщаха в света, който познаваха, а гласовете и историите им оставаха спрени във вечното пространство. Виктор и Мю изглеждаха както преди. Виктор потупа буквата “Р”.— Ти да видиш - маркировката! Знак, че оттук започва нещо космическо.— М, да. Голяма е маркировката и не толкова добре прикрита, но я се огледай! - Мю се завъртя във всички посоки, посочвайкихората, които преминаваха наоколо. - Дали я разбира някой тук, м? Не ми се вярва.— Порт-ал.— Най-големият! - кресна Мю. Виктор все още не можеше да свикне, че обстановката не беше реална и се притесни да не привлече вниманието на околните и висшестоящите да ги намерят.— Хай-хайде да продължим нашата тема. - каза Виктор и подкани Мю да тръгнат към водата.— Какво имаме да продължаваме? - запъна се Мю. - Ти си смешник! - викна той.
— А? - Виктор не очакваше такъв отговор. Представяше си, че Мю ще му разкаже всичко, което знае. - Защо д-да съм? - попита Виктор, показвайки фундаментално неразбиране на гледната точка на Мю.
Устата на Мю остана отворена за миг, а умът му се опитваше да прецени какво са видели във Виктор Висшите сили. С този въпрос ученикът му беше омаловажил всичките му наставления и беше отхвърлил идеите му. Той все още задаваше питания, продиктувани от егото му. Мю пое дълбоко въздух като запази самообладание.
— Защото искаш да се бориш с някого, а ментално дори си на страната на този, с когото искаш да се бориш! - Мю се надяваше
на смислен разговор, на възможност двамата да преодолеят пропастта помежду си. - Уроците нали могат да бъдат научени с добро, м?
Имаше усещането, че Виктор автоматично отхвърля идеите му.
— Ами, ами да.
В погледа на Виктор Мю забеляза мимолетно разбиране. Затова продължи:
— Ти къде си да го покажеш това с твоите мизерни животи? - очите му отразяваха смесица от решителност и търпение. - Нали
някой трябва да го докаже първо, м? - подпита Мю с премерен глас. - Аз ли да те уча винаги?
Мю подбираше внимателно думите си. Стремеше се да предаде съобщението възможно най-ясно. Искаше му се Виктор най-сетне
да го разбере.
— Време е да простиш на себе си и да осъзнаеш в тази обстановка на дуалности, че ти не си част от потока на лошото. - Мю прекъсваше всяко свое изречение със силен жест, ръцете му сечаха въздуха, за да подчертаят думите му. - Не, не, не, не! Ти си част от потока на доброто!
— Но нали няма как да се науча чрез хубави премеждия или ако имам множество материални вещи? - Виктор се изгуби в мислите си, а вниманието му се отклони от думите на Мю. - Материалните придобивки, всичко, което иска тялото, ни връщаназад, нали така? - каза унесено той. И за да подчертае това, мислено се съсредоточи върху шума на вълните, слънчевите отблясъци по повърхността на водата и
преминаващите облаци.
— Пак нищо не си разбрал, м? - Мю го плясна по челото. - Връща те само ако ти му позволиш! Медалът има две страни! - Рибките се наместиха, Мю се усмихна. - Или пък три?
— Но, но…
— Но, но… - опита се да го изимитира Мю, крещейки. - Трябва да разберете, че доброто е винаги до вас! - Той говореше на множеството и очите му светнаха. - Само трябва да го видите! - въодушеви се Мю, но после се сети за ученика си и благосклонно насочи енергията си към него. - Време е да получиш всички дарове от живота. Да спреш и да му се насладиш. - Мю беше съхранил цялото си любопитство и удивление по темата и сега го изливаше в потока от думите си. - Да повярваш в това, което проповядваш. В думите си.
Мю направи кратка пауза и се облегна на рамото на Виктор:
— Ти заслужаваш да ти се случват добри и хубави неща и това няма да те понижи в ранг.
Виктор смаяно го слушаше, а изражението му постепенно се променяше от отбранително към чистосърдечно внимание. Непринудеността в очите на Мю го докосна на някакво ниво. Дори и най-сложните понятия, които излизаха от устата на неговия учител, изглеждаха достъпни.
— Значи е дошъл моментът за хубавия период? - попита той несигурно.
— Той винаги е бил при теб. Хубавият период. - усмихна се Мю, а Виктор забеляза, че наставникът му няма зъби. - Но ти си избирал само другия.
Мю притежаваше забележителната способност да разбива сложните детайли на парченца, всяко от които беше по-разбираемо
от предишното.
— Позволи си да бъдеш щастлив. - продължи той. - Позволи си да обичаш и да те обичат. Позволи си да изживееш един
приятен живот!
Ентусиазмът на Мю запали Виктор и той започна да вижда нюансите, които досега му убягваха.
— Ами кармата? Къде остава тя?
Мю махна с ръка, показвайки пренебрежение към темата.
— М, карма! Прекалено голямо внимание й се отдава. - натърти менторът. - Това са причинно-следствените връзки главно на мислите ти, много добре знаеш. Вие сами често се обвинявате в “несъвършенство”, което присъства само във вашето въображение..."
